Капуцините в България

КАПУЦИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ХІХ век – трудни времена за верните от Римо-католическата църква по българските земи, които по това време са под турско владичество. Във връзка с липсата на свещеници светият отец Григорий ХVІ се обръща с молба за помощ към много началници на ордени. Капуцините, в съгласие със своята духовност, отиват там, където никой не иска да отиде.
1841 – 1913 – капуцинска мисия в България, ръководена от апостолически викарий.
21.03.1841 – първите капуцински монаси пристигат в Пловдив. За префект, отговорен за Софийско-пловдивската мисия, е назначен о. Андреа Канова.
1848 – о. Андреа Канова е първият капуцин в България, който изпълнява длъжността епархиен епископ. Благодарение на неговите усилия е построена катедралата в Пловдив, която и до ден-днешен е седалище на епископа.
1868 – приет е първият български кандидат, а по-късно и отец в ордена – Александър Драганчевич.
ХІХ век – строителство на църкви, училища, интернати, болници.
1913 – 1926 – Хърватският комисариат ръководи мисията.
1926 – Тиролската провинция ръководи мисията.
1928 – след разделянето на Тиролската провинция, ръководството на мисията се поема от провинция Бриксен.
1928 – църквите и църковните постройки в Секирово, Белозем, Генерал Николаево, Дуванли, Калояново, Парчевич и Борец са разрушени от земетресение. Започва тяхното възстановяване.
1934 – строителство на църквата „Дева Мария на Ангелите” към манастира в Пловдив, който става седалище на капуцинските предстоятели в България.   
1941 – празнуване на 100-годишния юбилей от идването на капуцините в България – по това време има 33 монаси (22 свещеници и 10 братя от България и 1 свещеник от Италия). От 1868 година, когато в ордена постъпва първият българин, до момента на юбилея има общо 75 местни звания (49 свещеници и 26 братя монаси).
30.03.1944 – разрушаване на катедралата „Св. Йосиф” в София по време на англо-американските въздушни нападения в края на Втората световна война. Повече от 60 години Светата Литургия и другите служби се отслужват в бившия театрален салон.      
Септември 1944 – начало на много труден период за католическите общности в България. Комунистите започват да преследват верните и монасите. Много наши братя преживяват ада на комунистическите затвори.
1949 – комунистическите власти забраняват приемането на нови кандидати в ордена и изпълняването на каквито и да било дейности на българска територия.
1979 – установяване на кустодия „Св. Людвик”, София и Филипопол.
14.09.1992 –  автомобилна катастрофа, в която умират трима братя капуцини – българи и един италианец.
14.10.1992 – молба за подкрепа на кустодията с братя, отправена към Краковската провинция чрез Генералния министър на ордена бр. Флавио Роберто Караро.
29.06.1993 – пристигат първите братя от Полша: бр. Мариуш Полцин и бр. Кшиштоф Кужок.
23.05.1999 – преминаване на кустодия София и Филипопол под юрисдикцията на Краковската провинция.
2000 – Първи международен фестивал на християнската музика в Белозем.
25.05.2002 – посещение на папа Йоан Павел ІІ в църквата „Св. Йосиф” в София. Папа Йоана Павел II полага основния камък на новата катедрала "Св. Йосиф".
25.06.2004 – блаженият Марко от Авиано е определен за нов патрон на кустодията.
15.08.2004 – завръщане, след 21-годишно отсъствие, на капуцински монаси в енорията в Бургас, създадена от капуцините през 1857 година.
21.05.2006 – освещаване на новопостроената конкатедрала „Св. Йосиф” в София от кардинал Анджело Содано в присъствие на представители на Православната църква.
06.04.2008 – полагане на вечни обети от бр. Елко Терзийски, понастоящем единственият на света капуцин българин.