Духовността

  Францисканският орден на Братя Капуцини извършва апостолска дейност на всички континенти и принадлежи към ордените, които в найголяма степен са ангажирани с мисионерска дейност. Всеки трети капуцин работи в Третия свят, а всеки осми е мисионер. Полските капуцини работят в България, Австрия, Централноафриканската република, Украйна, Литва и Беларус. Днес има нужда от младежи, които силно желаят, след съответната подготовка, да служат като монаси в България и в мисиите по света.

 Светият Отец Йоан Павел II казва: „За вас, капуцините, казват, че сте бедни, ала вие сте богати със светци". В течение на почти 500-годишното си съществуване нашият Орден е дал на Църквата и света повече от 160 Божии раби и повече от 20 светци и блажени. Сред тях са свети отец Пио, стигматик, и блаженият отец Хонорат Кожмински, основател на повече от 20 ордена.

 Изключително важна роля в нашето монашеско се-мейство имат братята, непосветени в духовен сан. Със своята отдаденост на делото, с безшумната си работа, много често тясно специализирана, с молитвите си и с личния си житейски пример те участват в „драматичния щурм за спасението на света".

Нашата дейност включва: проповядване на трезвеност, духовни упражнения, участие в мисии, работа в енориите и сред децата и младежта - преподаваме катехизис, поклонения, лагери, посветени на избора на призвание, т. е. на бъдещия житейски път; полагаме грижи за министрантите, за музикалните и театрални състави, за студентите. Някои братя се посвещават на научна работа, на художествена и литературна дейност или на специализирана духовна дейност, например сред наркоманите и затворниците. На Божията нива работят повече от 60 епископи капуцини.

Стремежите на капуцинския живот включват непрекъснато духовно усъвършенстване, постоянно следване на първоначалния идеал, пълно реализиране на Евангелието на Исус Христос. Тайната на капуцинското подражание на Божия Син се крие във всекидневното сътрудничество със Светия Дух, обявен от св. Франциск за Върховен наставник на Ордена. Задачата на капуцина е да приближава Христос с доброта и сърдечност до съвременния човек от позицията на слуга и брат. Харизма и специфика на капуцинската мисия по света е готовността да се извършва всяка работа, възложена от Църквата, и служенето на Царството Божие. Девиз на нашия монашески живот е всеобщо известната истина: „Ние сме синове на св. Франциск дотолкова, доколкото следваме неговия живот и учение".

Идеал за капуцинския живот е Исус Христос, показан в Евангелието, в Правилото и в живота на св. Франциск. Той трябва да бъде предмет на мисълта, желанията и размишленията на капуцина и да бъде върховно съкровище в живота му. Капуцините се опитват постоянно да се изпълват със Светия Дух, системно да се уподобяват на Него и, подражавайки Му, да пресъздават Неговия живот на земята.

Следвайки Христа, капуцинът върви по пътя на себеотдаването и на поставянето на все по-големи изисквания към себе си. На първо място той поставя молитвата. Който не се моли, е като беззащитен войник в огъня на сражението. Оттук и думите: „Кой капуцин е добър? Този, който се моли. - Кой е по-добър? Койтo се моли повече. - А кой е най-добър? Онзи, който се моли; най-много".

Капуцините отдават голямо значение на тишината, на усамотението, на пребиваването в лоното ш девствената природа, понеже всяко велико дело и всяю святост се раждат далеч от крясъците и шума. Капуцинът странства по майката земя като поклонник раздавайки Христа, Неговия мир и добрина. В духа на францисканската себезабравеност той се чувства подчинен на всички хора и на всяко живо същество, запазвайки едновременно с това доброжелателно приятелско отношение. Във всекидневния си живот култивир бедността както по отношение на материалните нещтака и в сферата на духа, отричайки се от собственг та си егоистична любов. Благодарение на радостната си бедност, както забелязва Светият Отец Павел VI, „Капуцините всякога са се ползвали с голямо признание от страна на християните, които обикновено са свикнали да ги виждат винаги обикновени, смирени, весели, охотно откликващи на нуждите на ближните и най-вече на бедните, болните и грешниците".

Капуцините излизали от своите манастири на тържищата и площадите, за да говорят за пороците и добродетелите, за наказанието и за славата и за да култивират, като братя на всички хора, чувството за братство чрез конкретни и разбираеми проповеди, предавани от сърце на сърце. Утвърдило се е мнението, че ако друг свещеник не успее да изповяда някой «труден» каещ се, ще го стори капуцинът. Това мнение намира потвърждение в думите на папа Павел VI: „Хората ви вярват, преодолявайки погрешните чувства на срам и страх, те идват добре разположени при Братя Капуцини за трибунал на покаянието... Това, което виждам у вас, което се излъчва от вашето капуцинско поведение, е смиреният Христос, Който е по-достъпен за онези, до които другите не могат да се доближат".

В наши дни такава известна личност е бил италианският капуцин от малкото селце Пиетрелчина отец Пио (1887-1968). Със своя живот, в който неизменно са се преплитали радостта от това, че е възлюбено Божие дете, с голямото страдание, предизвикано от злото и греха на хората, той доказва, че и днес може да се живее според евангелските норми и че учението на Исус е актуално, винаги ново и привлекателно. Дългите часове, прекарани с Исус по време на молитва, и изпълнената с любов готовност да понесе за своя Възлюбен всяка жертва, го направили мистик и белязали тялото му със следите от раните на разпнатия Христос. За хората той станал голям знак на Божието милосърдие и опрощение, а неведнъж и пророк, възвестяващ и обясняващ Божията воля и Божиите планове. Като монах се отличавал с непоколебимо смирение, а като истински син на св. Франциск - с душевно спокойствие и невероятна отвореност за проблемите на ближните.