Призвание

 Призвание

Когато чуем думата „призвание”, ни идват на ум монаси, свещеници, както и хора, които изпълняват своята професия със страст и отдаденост. За такива хора казваме, че са „лекар или учител по призвание”. Тези определения и асоциации обаче ни доближават до едно от значенията на тази дума. Посочват ни човека, който отдава по-голямата част от живота си, своите способности и таланти на другите.

Но монетата има и друга страна: щом казваме, че някой е призван, тогава, естествено, трябва да има и Някой, който обдарява с призвание. Този, който призовава, е Бог.

Божие желание

Бог, който те познава най-добре, познава твоите таланти, тъги, история на живота, подготвил е за теб път, който наистина ще те направи щастлив! Това е пътят на твоето призвание! За да го откриеш, трябва да положиш усилия, правилно да разпознаеш към какво те призовава Бог. Пораствайки и съзрявайки, всеки от нас открива своето истинско призвание. Това може да бъде призив към съпружески живот и родителство; това може да бъде призив към свещеничество, монашески живот или пък призвание към самота.

Призванието не е каприз на човека, а е дар от Бога, и изисква нашия конкретен отговор.

Призванието към служене

Имайки предвид призванието за специфичната служба към Бога - значи свещеничество или монашески живот, - трябва ясно да се подчертае, че то в своята същност е мисия. Призванието се осъществява заради други, за други, заради служба на Бога и човека. Този дар от Бога изисква разпознаване, приемане и реализиране. Затова важно нещо при тези три етапа е молитвата към Светия Дух за негови дарове, за благодат и за това добре да изпълним волята на Бога и разпознаването на личното място в света и в Църквата.

-------------------

"На мен, брат Франциск, Господ ми даде благодатта да така да започна покаятелен живот: когато живеех в грехове, изгледът на прокажените ми се струваше много жалостен. И сам Господ ме изведе сред и им оказвах милост. И когато отхождах от тях, това, което ми се е струвало горчиво, се превръщаше в сладост за душата и тялото; и после, без да чакам дълго, отхвърлих света." (св.Франциск от Асизи, Завещание 1-3)