Флавиан Манкин OFMCap

 Роден на 11 ноември 1914 година в Генерал Николаево. При кръщението получава името Йосиф. Произхожда от дълбоко вярващо семейство с осем деца. От дете чувства призвание за свещенство. През 1927 година заедно с още трима кандидати заминава за Италия, където е приет в нисшата францисканска семинария в Южен Тирол. Това се налага поради факта, че в България липсват необходимите структури за обучаване на кандидати за свещеници. На 17-годишна възраст (28.08.1931 г.) започва новициат в ордена на Малките братя капуцини в Клаузен. След това започва да следва философия и богословие. Полага вечни обети на 12 ноември 1935 година и получава свещеническо ръкоположение на 17 декември 1938 г. През 1939 година се завръща в България, където започва да изпълнява душепастирски задължения в Генерал Николаево, Пловдив и по-късно в Секирово. Грижи се за министрантите и младежта, организира енорийски хорове в Генерал Николаево и Секирово. Отличава се със спокойствие и непосредственост. Музикално надарен, свири на орган. В своите проповеди говори много за любовта към Църквата, отечеството и социалната справедливост.

 Флавиан става една от първите жертви и първият капуцин мъченик на следвоенния атеизъм в България. Един следобед, след една от своите проповеди към младежите в село Секирово, той е насилствено отвлечен, жестоко измъчван в милицията, а по-късно зверски убит през нощта на 22 срещу 23 октомври 1944 година. Загива заедно с двамата енориаши, които се обявяват в негова защита: Гено Буров и Рафаел Пеев. Тялото му не е намерено. Вероятно е било насечено и хвърлено в река Стряма. Властите не позволяват на роднините на мъчениците да търсят телата и да ги погребват.

Молитва за благодатта на беатифициране на Раб Божи о. Флавиан Манкин OFMCap:

О, Боже на вечната слава, Който прославяш тези, които те прославят,
прослави, молим Те, Твоя раб отец Флавиан, който ти служи с песен
и с мъченическа смърт отдаде живота си на Тебе, дарителя на всичко живо.
Нека чрез неговото застъпничество и ние някога да възпяваме Твоята вечна слава,
Който си самата Любов. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.