Ордена на Капуцините е едно от семействата на францисканите, който искрено желае да реализира примера на живота на св. Франциск от Асизи. Спазвайки верността на неговите идеали и придобивайки евангелската съвършеност на живота си. Както св. Франциск, така и първите капуцини не са наблягали буквално да спазват Правилото, което им е оставил Серафимския Отец, а са го приемали по духовен начин, съобразявайки се с времената, средата, в която са живели и ревността на монасите.
През първата половина на XIX век положението на католиците в българските земи /които тогава са се намирали под турското робство/, било е голямо притеснение за Светия Отец. Затова той е молил началниците на много ордени за помощ, преди всичко заради липсата на свещеници.
Никой орден не се наемал да се нагърби с тази трудна задача. Най-после, Светият Отец cпрял погледа си върху капуцините, които с готовност се отзовали на поканата на Петровия наместник.
През 1209 година Свети Франциск от Асизи основал Ордена на Малките Братя Капуцини. Правилото на ордена, което до ден днешен е норма за живеене на много последователи на св. Франциск, а също така и на Малките Братя Капуцини, е одобрил папа Хонорат III, с була „Solet annuere” през 1223 година. След смъртта на св. Франциск от Асизи (1226) неговите ученици по различен начин интерпретирали идеалите на основателя и по различен начин ги реализирали. С времето това станало причина за раздяла. Образували се двата клона: Малките Братя Конвентуалци, които използвали улеснения в спазването на Правилото и папски привилегии. Характиризирали се с външна пасторална дейност и научни тенденции. Вторият клон били Малките Братя Обсерванти, които събрали около себе си почитатели на стриктното спазване на Правилото, което е оставил св. Франциск от Асизи.